“Размисли на сърцето“. Пет стихосбирки, обединени в три книжки:
Третата книжка с последната стихосбирка – „Плодът на духа“ – духовна лирика. Авторът е Христо Гешанов.
Първата книжка с две стихосбирки – „Състояния“ – обикновена лирика и „Сърдечни ритми“ – интимна лирика. Авторът е Христо Гешанов.
Втората книжка с две стихосбирки – „Този луд свят“ – социална лирика и „Тъжен смях“ – сатирична лирика. Авторът е Христо Гешанов.
- „СЪСТОЯНИЯ“ – обикновена лирика
- „СЪРДЕЧНИ РИТМИ“ – интимна лирика
- „ТОЗИ ЛУД СВЯТ!…“ – социална лирика
- „ТЪЖЕН СМЯХ“ – сатирична лирика
- „ПЛОДЪТ НА ДУХА“ – духовна лирика
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ВТОРАТА СТИХОСБИРКА „СЪРДЕЧНИ РИТМИ“:
Напоследък чувам, че в някои държави в Европа и по света вече е приет така нареченият „Закон за платената любов“. Говори се, че подобен закон се подготвя и в Българския Парламент. Искам да обясня на невежите депутати (само на тях, не на всички, нали!), че никога в човешката история не е имало и едва ли някога ще има платена любов. Имало е, за съжаление и сигурно занапред ще има платен секс. Разликата между двете е точно колкото от Земята до небето.
Телесното привличане и съединяване, което мъдрите гърци са определили с думата ЕРОС, става като че ли от само себе си. Това дали е въпрос на химия или е особена магия, или между двамата прелитат някакви тайнствени флуиди?
Също древните гърци са нарекли душевното привличане и свързване с думата ФИЛИО. Това е нещо, което тя и той съзнателно изграждат с взаимна всеотдайност. Мостът върху голяма река се строи едновременно от двете страни. Тунелът под голямата планина – също.
Духовното единение, Божествената любов между двамата, която гърците са нарекли АГАПЕ, е дар от Бога.
Първото става в един миг – любов от пръв поглед! Второто се гради от двамата цял живот. Третото е за Вечността.
Ако между двамата съществува само едно от тези трите, това несъмнено е някакъв вид любов. Но, лишена от другите, тя е ограничена, недостатъчна, осакатена, инвалидна.
Истинската, пълноценната, всеобхватната любов е хармонично единство на тези трите.
Вечна и неунищожима, тя не се купува и не се продава, не е възможно да се открадне или да се дава под наем. И учените още не са я изследвали докрай. Но всеки човек, инстинктивно цял живот се стреми към нея.
За нея е писано преди повече от 1900 години: „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“ – 1 Коринтяни 13 глава, от 4 до 7 стих.
ПРЕДЛАГАМЕ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ:
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
Обичах те.
Живях.
И бе прекрасно.
Разлюби ме.
Умрях.
И бе ужасно.
Беше хладно,
беше страшно…
Ти бе център
на света ми –
нещо счупи се
и се разпадна
безпощадно…
Като стъклена мозайка
потрошена,
на хиляди парченца
ме разпра.
И сега вървя замаян
и не зная –
аз ли съм,
не съм ли?
И някога парченцата
дали ще събера?
И тази нощ безкрайна
някога ще съмне ли?
Ти помниш ли, тогава
не спирах да повтарям,
че за тебе
мога
всичко да направя?
Днес разбирам, че не мога,
и не искам, и не зная
как да те забравя.
*
ЛЮБОВТА е сложно уравнение
от висша математика,
без остатък те обсебва цял,
тя възторг е и съмнение,
отстъпване и нападение –
неразгадаем интеграл
от невидима душевна акробатика.
И няма никакво значение
дали достатъчно си зрял.
Тук безсмислена е всяка тактика
от тази лудост няма оцелял
срещу нея няма профилактика.
Тя изведнъж те завладява,
в миг изгубваш мъдростта си,
мислите ти в хаос разпилява
и щастлив си в лудостта си…
*